Пробиотици

 

Пробиотиците са естествената алтернатива на синтетичните химически вещества, на замърсяването на природата и на отравянето на човека. Думата "пробиотик" (създавам живот) се използва за първи път през 1954 г. при сравняване на вредните ефекти на антибиотиците с благоприятните на полезните бактерии – probiotica.

Пробиотиците са живи микроорганизми, които приети самостоятелно или чрез съдържащите ги храни оздравяват човешкия организъм. Те въздействат благоприятно върху чревната микробна флора и имунната система. Детоксикират организма, намаляват холестерола и кръвната захар, оздравяват стомаха, червата и черния дроб, предпазват от ракови заболявания, алергии, урогенитални инфекции. Да не говорим, че повечето от тях имат фантастичен вкус - добавени в кисело мляко или други храни, независимо дали сте на една лека закуска, докато играете partypoker или или го хапвате на закуска.

Съвременното разбиране за значението на пробиотиците е поставено в началото на ХХ век от руския биолог и носител на Нобелова награда Ил. Мечников и големия френски лекар Х. Тисиер. В теорията си "За дълголетието и подмладяването на човека" проф. Мечников посочва, че във вътрешните органи на човека се развиват гнилостни процеси от микроорганизми с образуване на токсини, които отравят организма. За намаляване на гнилостните процеси проф. Мечников препоръчва ежедневно хранене с йогурт и други млечнокисели продукти. За пример той посочва българите, които ежедневно приемат от тях и имат най-много столетници на броя на населението (4%), рядко боледуват от рак и имат ниска обща заболеваемост. През 1905 г. българският лекар Ст. Григоров открива в тези млечни продукти Lactobacillus bulgaricus.

Сега се установява, че хиляди микробни видове живеят в съжителство с човека. Те са навсякъде – по кожата, косата, ноктите, в устата, червата, пикочнополовите пътища. Дебелото черво на човека и влагалището на жената са естествените им биореактори, произвеждащи непрекъснато милиони микроорганизми. Съпътстващите ни микроорганизми се разделят на три групи:

  • вредни – около 150 - 180 вида;
  • полезни (пробиотици) – около 15 - 20 вида;
  • латентни – над 1000 - 1200 вида.

Най-много видове микроорганизми живеят в стомаха и червата – от 500 до 800 от тях. Постоянно се откриват нови видове причинители на различни болести - Helicobacter pylory на язвата на стомаха, Mycobacterium paratubercolosis на язвените колити и т.н. Различните видове микроорганизми – полезни, вредни и латентни се намират в тясна връзка помежду си от милиони години. Равновесието в екосистемата определя състоянието на здраве, болест, епидемии и смърт.

Съвременните пробиотици се разделят на три основни групи: лактобацили, млечнокисели коки и бифидобактерии. Всеобщо признати от тях и използвани в производството са само 14:

Лактобацили

Млечнокисели коки

Бифидобактерии

Lactobacillus bulgaricus

Lactobacillus acidophilus

Lactobacillus casei

Lactobacillus plantarum

Lactobacillus rhamnosus

Lactobacillus reuteri

Lactobacillus helveticus

Streptococcus thermophilus

Lactococcus faecium

Lactococcus lactis

Bifidobacterium bifidum

Bifidobacterium longum

Bifidobacterium infantis

Bifidobacterium breve


Млечнокиселите бактерии са основата на пробиотиците. Биологично те се характеризират с предизвикването на млечнокисела ферментация и получаването на над 50 % млечна киселина при разграждането на захарите. Образуваната млечна киселина, заедно с бактериоцините и други биологично активни вещества спират развитието на вредните микроби, детоксикират организма, стимулират имунната система. Те имат антираков, антиатеросклеротичен, антиалергичен, антиоксидантен, лъче-защитен ефект. Млечнокиселите бактерии съставляват влагалищната флора на жената и определят нейното здраве и това на децата й.

Млечнокисели коки. От тях най-голямо значение има Str. thermophilus. Той отделя вещества, спиращи развитието на вредните микроби, подобряващи кръвосъсирването, ускоряващи растежа на децата. Str. thermophilus произвежда алкохолдехидрогеназа разграждаща алкохола.

Бифидобактериите отделят по-малко от 50 % млечна киселина и голямо количество оцетна киселина. Участват в поддържането на микробната флора в дебелото черво и във ферментацията на захарите. Имат антираков ефект. Преобладават във фецеса на малките деца и при естествени условия с напредването на възрастта намаляват или изчезват. Силно чувствителни са и лесно умират в кисела среда или при наличието на кислород.

Странични ефекти на пробиотиците. Рядко се установяват ендокардити (възпаления на сърцето) от L. casei, L. rhamnosus и L. plantarum и много по-рядко от L. acidophilus и Bifidobacterium. Не са установени ендокардити от L. bulgaricus и Str. thermophilus.


Lactobacillus bulgaricus – уникален пробиотик

L. bulgaricus е единственият пробиотик, носещ името на определен народ и географска територия. Той е първият микроорганизъм, селекциониран от човека преди хиляди години и променил неговата еволюция. L. bulgaricus е от растителен произход и се изолирва от зелените растения само на територията на България. Попаднал в други райони на света, той мутира и спира да се възпроизвежда. За разлика от останалите лактобацили, той отделя D(-) млечна киселина, което определя мощните му антимикробни, антиракови, антиатеросклеротични, антиалергични, антиоксидантни, лъче-защитни и други полезни ефекти. L. bulgaricus задължително се развива в симбиоза с друг растителен пробиотик – Str. thermophilus. Съвместното им развитие води до взаимно засилване и балансиране на полезните им ефекти. Растителните L. bulgaricus и Str. thermophilus, приети през устата, силно ускоряват развитието на живеещите в организма на човека и животните L. acidophilus. Самостоятелно L. acidophilus трудно се развива, живите клетки лесно умират и не могат да достигнат необходимата доза. Подобна симбиоза се развива между растителните лактобацили и Bifidobacterium. Първично постъпили с храната и вторично размножили се с тяхна помощ пробиотици достигат дозата, оздравяваща човешкия организъм.


Съвременни пробиотици

Разработването на съвременните пробиотици от нас започна през 1980 г. като задание на българското правителство за създаване на специални храни и продукти за международната космическа програма “Интеркосмос”. Задачата ни беше възложена на базата на натрупания опит при разработването на храни, предназначени за пилоти от Военновъздушните сили и моряци от Военноморския флот. Отчетен беше натрупания опит от разработването на храни, прилагани при тежко болни хора и при подготовката на спортисти за олимпийски, световни други състезания. Използването на новите пробиотични продукти при посочените екстремални условия беше предшествано от мащабно експериментално и клинично проучване, продължаващо и днес. Създадените съвременни пробиотици се произвеждат от фирмите “Дафлорн” ООД и “НДН БАК” ЕООД под търговските марки “Биомилк”, “Лактера” и “Меджик Пауър” като функционални пробиотични храни и добавки към храната. Пробиотична козметика и пробиотични натурални сапуни се произвеждат под марките “Лицето на Мария” (“Mariah’s face”) и “Елегантна перла”. Стартерни култури за домашно кисело мляко и колбаси се произвеждат под марката “НДН-БАК йогурт”. Пробиотични продукти за животни и пчели се произвеждат под марката “Лактили” (Lactili).


История на пробиотиците. Революцията на траките в храненето

Култивирането на пробиотиците L. bulgaricus и Str. thermophilus от зелените растения и откриването на млечнокиселите храни е една от трите революции заедно с отглеждането на земеделските култури и опитомяването на домашните животни, променили развитието на човечеството.

Големият проблем на древните хора е била генетично заложената им непоносимост към млякото на домашните животни. Те не са имали ген, който да отговаря за производството на ензима лактаза, разграждащ млечната захар. Неразградената млечна захар ферментира в червата с последващи тежки здравословни проблеми. Преди повече от 8000 години тракийският народ на Балканите открива нова технология за ферментация на млякото на домашните животни. Той култивира от зелените растения лактобацили, днешните L. bulgaricus и Str. thermophilus. Растителните лактобацили синтезират ензима лактаза, разграждащ млечната захар. В получените продукти йогурт, сирене и други няма млечна захар. Те са приятни на вкус и трайни при съхраняване. Съдържат милиарди полезни живи клетки на L. bulgaricus. Създадена е идеалната храна за хората.

До откриването на новата технология вероятно за ферментацията на млякото са се използвали живеещите в човека и животните лактобацили, днешните L. acidophilus. Получените от него продукти са нетрайни, с лош вкус и съдържат патогенни микроби. Живите полезни бактерии са малко и лесно умират. (Тази технология и днес се използва в някои райони на Русия, Украйна и Средноазиатски страни.) Постъпилите в организма с йогурта, сиренето и други растителни лактобацили ускоряват силно развитието на животинските лактобацили във вътрешните органи. Първично постъпилите с храната L. bulgaricus и Str. thermophilus и вторично размножили се с тяхна помощ L. acidophilus достигат астрономически стойности.

Доказано е, че преди повече от 7000 години, първоначално в организма на траките, а по-късно и при останалите европейци, настъпват генетични промени. Новите храни и милиардите полезни бактерии са създали ген, отговарящ за производството на ензима лактаза, разграждащ млечната захар в организма на човека. Новата технология е създала рядката привилегия за човека, спрямо останалите животни, да се храни през целия си живот с млякото и млечните продукти на отглежданите от него животни. Качествената храна, достъпна на всяко място и по всяко време на годината, е променила развитието на човешката цивилизация.


Новата технология и началото на бялата кожа при човека. Разселването на траките и европейците по света. Чернокожият тракиец Орфей и белокожият тракиец Спартак.

Хората си набавят жизненоважния за организма вит. D по два начина. Първият е чрез целогодишно слънчево греене върхху кожата. Вторият е чрез хранене с млечни продукти, съдржащи витамин D. До откриването на новата технология древните хора са си набавяли витамин D само по първия начин. Това е определяло и географските райони, обитавани от древните хора. Те са близки до екватора с много слънце. Богатите на вода, гори, риба, дивеч и други природни ресурси по-северни континентални райони и планини не са били заселени. Набавянето на витамин Dот млечните продукти на домашните животни е направило траките и древните европейци по-малко зависими от слънчевите лъчи. Движейки се със стадата си те са се разселили по целия свят.

По-слабото слънчево греене на север и набавянето на витамин D от млечните продукти е довело до образуването на по-малко меланин, пигмента, предпазващ кожата от слънчевата радиация и определящ нейния цвят. Черната кожа е започнала да става бяла. Легендите и древните рисунки изобразяват тракиеца Орфей като чернокож. Няколко хиляди години по-късно цар, роб, гладиатор и водач на най-голямото въстание в Римската империя – тракиецът Спартак е белокож мъж.


Пробиотиците L. bulgaricus и Str. thermophilus – първите лекарства, създадени от човека. Древната формула на живота – храната да е равна на лекарство

В природата пробиотиците са естествените врагове на вредните микроби. Те ги унищожават чрез млечната киселина, бактериоцините и други биологично активни вещества, отделяни от тях. След революционното откритие на траките количествата на първично приетите с млечните храни живи L. bulgaricus и Str. thermophilus и вторично размножили се с тяхна помощ L. acidophilus достигат милиарди в 1 грам чревно съдържимо. Достига се необходимата доза, спираща развитието на вредните микроби и причиняваните от тях болести. Открита е древната формула на живота – храната да е равна на лекарство.